Познавах аз жена една,
красива, умна а можеби и добра
омъжена бе тя с две деца
но за прегръдките на друг мъж закопня.

Ходеше при него ден след ден,
омайни думи сладко му шептеше,
галеше с поглед тялото му стройно
с усмивки нежни в очите му се вглеждаше...

Любов ли е това не знам
или бягство от ежедневието сиво,
но мъжът на изкушението не устоя
и с прегръдка нежна я дари.

Минаха така години - две,
но "любовта им" разруха остави
две семейства разделени
а децата им стенещи от болка и тъга...

Плача аз за таз клета жена
за участта която тя сама избра си,
че времето и на този свят отлетя,
а тя от прегръдките на двама пак сама остана.